История

Международна дейност на пещерното спасяване
Участия в сборове по спасяване

В рамките на Републиканската експедиция – сбор от 1 до 7 април 1964 г. в „Задънен дол“ на Кунино са демонстрирани спасителни способи от клубовете „Академик” (София), „Иван Вазов” (София) и малка група от Ямбол. Характерното за тези способи е използването на много хора и голямото триене на въжетата. Пак през същата година на първия републикански и международен сбор в Карлуково много клубове демонстрират спасителни способи, използват и тролей. Отчитат се и направените грешки.

На 8 септември 1965 г. по време на градския сбор на пещерняците от София в района на х. Леденика в пропастта „Змейова дупка” загива Петко Лазаров от Велико Търново и това е първият смъртен случай на пещерняк в България.

Този нещастен случай е причина РКПД и ПТ (Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм) да вземе решение през 1966 г. за създаване на спасителни групи във всички пещерни клубове от страната, с използваната през тези години материална база. В следващите години в програмите на сборовете и техническите прегледи се включват и спасителни демонстрации.

През 1967 г. в Карлуково са извършени демонстрации на спасителни способи, на които присъства Алекси дьо Мартинов, президент на Международната комисия по спасяване. През този период са извършени десетки демонстрации, без да има специализирано и организирано пещерно спасяване.