Тест на граница H0 и амортизиращи възли

В книгата “АБВ на техниката на единичното въже” (Петко Недков, 1983 г.) е описано понятието “граница хаш нулево”. Границата Н0 в книгата е приета за 1 м дължина на въжето заедно с възлите. Твърди се, че при падания с височина по-малка от Н0, силата на удара е по-малка, отколкото би трябвало да бъде за съответния фактор, тъй като при малки дължини възлите абсорбират голяма част от енергията.

В съвременната ТЕВ практиката често се срещат някои твърдения, базирани на Н0:

• “Падане с дължина на въже < 1 м е “безопасно”, тъй като ефектът на Н0 намалява силата на удара”
• “Съответно дължина > 1 м е “опасна”
• “При разстояние между основно и дублиращо закрепване повече от 1 м, между двете трябва да се сложи амортизиращ възел.” 

Бяха проведени тестове с цел да се измерят конкретните сили при няколко вида статични въжета и фактори на падане, и да се провери практическото приложение, тъй като в книгата няма дадени точни стойности.

Подробна информация може да намерите в резултатите:

Изводи от теста:

• Теорията за Н0 е валидна при проведените тестове, но границата Н0 е далеч над 1 м, по-скоро в порядъка на 5-7 м. Въпреки,че е валидна, теорията за Н0 няма практическо приложение при екипиране в ТЕВ, тъй като определящ за сигурността е основно факторът на падане (Ф < 0.3).
• Няма “безопасно” падане с голям фактор, независимо от малката дължина на въжето. Дори падания с дължина < 1м и Ф1 генерират сили около 600 кг, а при по-големи дължини достигат над 1000 кг.
• Падания с Ф0.3 и дължина на въжето < 1.5м генерират “приемливи” стойности от 400-450 кг. Дори по-големи дължини от 4-5 м не надвишават 600 кг, но наближават тази стойност. Това потвърждава, че Ф0.3 е приемлива горна граница в ТЕВ.
• Малки разстояния между междинни закрепвания не водят до големи натоварвания, тъй като възлите абсорбират част от енергията. Разстояния между закрепвания от 2-3 м биха могли да се използват, ако се остави минимален корем. Въпреки това, препоръчва се те да се избягват или дублират, ако е възможно.
• Използването на амортизиращ възел (при наличието на още възли) не помага за безопасността на системата и не намалява силата на удара. Това важи както при основно-дублиращо, така и при междинни закрепвания.