Комплексен медицински и технически семинар по пещерно спасяване, Агтелек, Унгария, 5–10 май 2026 г.

Това е кратък преразказ за участието на Даниел Димитров и Иво Колчаков в голямата медико-техническа, пещерно-спасителна работна среща в Унгария.

През 2025 година, унгарската организация за пещерно спасяване Magyar Barlangi Mentőszolgálat – BMSZ, обяви, че ще организира международна комплексна медико-техническа работна среща от 05 до 10 май 2026 година. Целта на срещата щеше да е обмяната на опит и запознаване на лекарите и спасителите помежду си. За медицинската част бяха предвидени 20 места, като от отделните държави се допускаха до двама участници. Оказа се, че интересът е по-голям и за тези 20 места, кандидатстваха 64 човека. Както и да е, от България бяхме допуснати доктор Даниел Димитров и парамедикът Иво Колчаков. 

Мястото, където беше предвидено да се проведе събитието е пещерата Baradla в парк Aggtelek близо до Словакия. 

Когато му дойде времето, на 4 май тръгнахме от Варна и след едно дълго шофиране из безкрайните румънски селца и унгарски магистрали, стигнахме до предвиденото за къмпинг място рано сутринта на 5 май. Разпънахме си палатката и един хамак и поспахме малко.

Снимки на лагера, където се настанихме

Пещера Bardala е мястото от където започва да се развива спелеологията в Унгария. Пещерата е основно хоризонтална с една основна галерия с дължина над 7 км. Има няколко входа, включително и такъв в Словакия. с отделните си други лъчове пещерата надхвърля 22 км., към датата на писане на този текст. Пещерата е подготвена за туризъм, като такъв се провежда там още от деветнайсти век. Има няколко много поддържани и чисти пътеки, както и други по-кални. Интересното е, че на всички места, където от калта се отива на чиста пътека, са поставени легени с вода и четки, за да се измиват обувките на минаващите от кално към чисто. Също така в пещерата се провеждат музикални концерти, като за това е изградена сцена. Това е и първата пещера, в която видяхме изградени тоалетни при това доста луксозни. Освен всичко друго, срещнахме и хора, които си правеха тренировката с тичане по пътеките на основната галерия. Както си го помислихме – за какво им е стадион, като си имат пещера за тренировка?

Карта на пещерата

Снимки от пещерата

Тоалетна в пещерата

И така, да се върнем на 5 май. Регистрирахме се и се разходихме из околноста достигайки до селцето Aggtelek. Изглеждаше доста подредено селце, а това което не бяхме виждали и ни направи впечатление бяха кладенците, понякога в средата на улицата, около които бяха изградени малки дървени сгради. 

 Селцето и кладенците

До вечерта повечето участници бяха пристигнали и се обяви програмата за събитието. За медицинските лица, планът беше да влязат в пещерата на 6 май и да излязат на 9 май, като цялата логистика по храната се поемаше от организаторите, а техническите екипи щяха да влизат и излизат всеки ден.

Програмата

6 май

И така, на 6 май след официално откриване и изказвания на различни хора, се проведе демонстрация за използване на израелски превръзки за различни нужди включителни и за направа на турникет. Демонстрацията показа и техники, които ние не бяхме виждали.

Словенците показаха и тяхната каска

След това се подготвихме за влизане в пещерата, медицинската група се разделихме на 5 групи от по 4 човка, като единият човек от тях щеше да е пациент, а другите медици. Целта беше да носим целия си багаж за подземния лагер и да окажем помощ и осигурим hotspot за пациента, без да използваме носилка. Влязохме през един далечен вход и пациентите бяха скрити в странични кални галерии, тесни и трудно достъпни. Всеки беше с различна травма, но като цяло травмите бяха подбрани така, че да се наложи имобилизация на шия и гръбнак. Оказа се доста сложна задача заради тесните места и липсата на носилка.

След като приключихме със задачата, пациентът да бъде обездвижен, извлечен и пренесен до hotspot, се запътихме на няколко километрово пътешествие из дебрите на пещерата, за да отидем на предвиденото за бивак място. Направихме си бивака, а другото, което е интересно да се спомене е, че в пещерата нямахме право да уринираме никъде, ако на някой му се доходи до тоалетна, ползва едно шише с по-широк отвор и после го изсипва в тоалетната. Все пак това беше доста неудобно и  затова в близост до лагера се обособи място, където беше поставена 20 литрова туба на която се слагаше фуния и можеше да се използва в случай на спешност. В нормални условия, трябваше да използваме подземната тоалетна, пътят до която отнемаше около 15 минути с изкачване и слизане по стълби и миене на обувки.

Снимки на подземния лагер

Храната в лагера се доставяше от външни екипи с количка. Сутрин и за обяд храната беше суха, а вечер готвено, като за всеки човек беше предвидена отделна кутийка.

Първата вечер ние си легнахме доста рано, защото не си бяхме доспали от пътуването.

7 май

Сутринта  станахме, ходене до тоалетната и обратно, (този ден направихме по 20000 крачки само от ходения до тоалетна), закуска и започнахме с различни методи за имобилизация. Тренирахме с Тракшън екстрактори за обездвижване на бедрена кост, вакум яки, бинт, който след намокряне става като гипсова имобилизация. После се запознахме с различни монитори за жизнени показатели. 

Тракшъните

След транспорта се прибрахме в лагера, преобличане, тоалетна, храна и разбор. Стана около 23:00 и си легнахме.

Mонитори

Апарат за кръвно-газов анализ. За съжаление не искаше да работи в пещерните условия.

Имахме възможност да хвърлим по един поглед на словенската каска поставена на носилката.

Обяд и след това се отправихме всеки със своята група за отработване на казус. Целта беше при достигане на пациент, да се започне обработка и стабилизиране, като всеки пациент имаше предварително задание с какви наранявания и травми е, да се направи hotspot, докато тече обработката, да се постави в носилка и мониторира, да му се даде кислород и на фона на кислород да се транспортира, като се отчита нивото на кислорода и допълнителни бутилки трябва да се изискат навреме. След достигане на определен етап от транспорта, трябваше да се изгради нов hotspot и да се направи преоценка на състоянието на пациента. След това пациентът се пренасяше до крайна точка. За самото транспортиране отговаряше технически екип, който подготвяше въжените системи и носеше, но и ние се включвахме в носенето.

След транспорта се прибрахме в лагера, преобличане, тоалетна, храна и разбор. Стана около 23:00 и си легнахме.

8 май 

След сутрешните тоалети и закуска, започна една дискусия за изкълчвания и начините на наместване на различните стави, както и лекарствата, които са подходящи за различните случаи. Някои от лекарите бяха травматолози и показаха различни техники.

След това се изкараха три различни модела на ехографи и се обсъждаха и демонстрираха различни детайли включително поставянето на блокове под ехографски контрол.За целта се използваха крака от елен, на който се поставяха инжекциите. 

Показаха се устройства за загряване на инфузионни разтвори или кръвни продукти.

След това се обсъдиха проблеми със затиснати крайници и евентуално лечение, като бяха демонстрирани и начини за хирургично премахване на оток и два метода за ампутация на крайник.

Обяд, разделяне на екипи и нов казус за разрешаване някъде из пещерата, но този път, освен детайлите от предишния ден транспортът се състоеше и от повече въжени системи. Разбрахме, че един от техническите екипи са объркали нещо и пациентът им е “починал”, така че има смисъл от това тренировките да са комплексни.

След приключване на тренировката, хигиена, храна, разкази за акцията в Морджа (част от хората са участвали, включително унгарската лекарка, която е първата слязла лекарка в пещерата). После разбор на деня и купон. Това беше последната вечер в пещерата.

9 май

Тоалет, закуска, прибиране на лагера. Разделихме се на 5 групи. Пренесохме багажа в близост до изхода и отидохме във водните части на пещерата. Водната част беше една кална вода в най-дълбоката си част достигаща до около 1 метър. Таванът обаче беше нисък и почти през цялото време трябваше да се ходи на колене или на 4 крака във водата. След достигане на мястото за старт, единият човек го играеше на пациент, а другите си опитваха да приложат всичко от предишните дни. Технически екип се грижеше за транспорта във водата, но се включвахме и ние. Цялото упражнение по транспорта отне около 3 часа на група, не е много, но достатъчно пациентът на всяка от групите да получи лека хипотермия.

Излязохме навън, къпане, пране, по-официална вечеря и купон с безплатна бира. По някое време се сбогувахме с новите ни приятели и познати и си легнахме, че искахме да тръгнем рано на следващия ден.

10 май 

Станахме около 05:00 , събрахме си багажа и си тръгнахме.

Други 

За съжаление се случиха и два реални инцидента. Първият стана с един от членовете на медицинския екип от Полша, който в края на деня се подхлъзна и подпирайки се на ръката си счупи кутрето. Поради тази причина излезе да спи навън и да направи нужните изследвания. Вторият инцидент се случил с един от унгарците от техническия екип. От голяма височина по незнайна причина е паднал сталактит и го е ударил по каската. Човекът е излязъл сам.

Изводи и заключения

В случай на тежка травма, трябва да “свалим болницата” при пострадалия. Тоест, трябва да намерим нужната екипировка и средства за лечение, която да стигне до пациента, както и подходящият лекар. Ако искаме да окажем адекватна помощ, това са съвременните разбирания в пещерно-спасителният контекст.

Във водни пещери, независимо, че пациентът е с неопрен, хипотермията си остава голям проблем, който е труден за решаване.

Другият голям проблем, който обсъждахме е създаването на чиста среда за извършване на някакви манипулации с пациента. Както и запазването и поддържането на чисти венозни пътища (абокати). Смятаме, че това е особено трудно  във водните и много кални части на пещерите. 

Според нас е нужно да се проведат тренировки и в тази посока.

За финал

Общите ни впечатления са много добри. Може да се каже, че реализацията и начина на протичане на тази инициатива надхвърлили очакванията ни. Организацията беше на перфектно ниво. 

Унгарските пещерни спасители показаха знания, сплотеност и екипност за каквато не предполагахме.

Автори:
Д-р Даниел Димитров
Иво Колчаков