Мисия Турция
Мисия Турция
На 6 февруари 2023 г. катастрофално и разрушително земетресение с магнитуд 7,8 удря южна и централна Турция, както и северна и западна Сирия.Епицентърът на земетресението е на 34 км западно от град Газиантеп. Това се случва в 4:17 часа сутринта турско време и е по седма скала на Меркали-Канкани-Зиберг. Земетресение с магнитуд 7,7 се състои девет часа по-късно с център 95 км на север-североизток във вилает Кахраманмараш.] Причинява големи щети и десетки хиляди жертви. Основният трус е най-силното земетресение в Турция след земетресението в Ерзинджан през 1939 г. със същия магнитуд, заедно с което е второто най-силно в историята на страната след земетресението в Северен Анадол от 1668 г. Земетресението е най-смъртоносното в Турция след земетресението в Киликия през 1268 г. и в Сирия след земетресението в Алепо през 1822 г. Това е едно от най-силните земетресения, регистрирани някога в Леванта, и е най-смъртоносното земетресение в света след земетресението в Хаити през 2010 г. То е усетено в Египет, Израел, Палестинската автономия, Ливан, Кипър и Черноморското крайбрежие на Турция.
Уикипедия – 17.02.2023 г.
Надали има държава по света, която да е готова да се справи сама с бедствие от такъв мащаб. Милиони пострадали само за няколко минути. Десетки хиляди загинали. Многохилядни градове разрушени все едно са пясъчни кули на морски бряг. Непроходими пътища разцепени от миниканьони. Разрушени болници, липса на лекари и медицински персонал. Изтичане на газ, последвали пожари убиващи затиснатите под развалините хора. Последвал студ допринасящ за хипотермия сред оцелелите. Разпространение на болести, като холера и краста, заради липсата на елементарни хигиенни условия, течаща вода и обособени тоалетни. Усложняващи се пострадали заради липсата на медикаменти. Мародери и бандитизъм. Бунтове на отделни групи и общности очакващи помощ от властите.
България и Азербайджан бяха първите страни изпратили професионални спасителни екипи още в деня на земетресението. Един ден по-късно се случи и прецедент в българската история, доброволци от националната асоциация на доброволците в република България (НАДРБ) https://navrb.bg/, заминаха като спасителен екип на международна мисия.
На 8 февруари 2023 г. след разговор с Ясен Цветков, председател на НАРДБ, се сформира и група от 12 спасители на „Пещерно спасяване“ към която се прикачиха още осем доброволци, единият е лекар, двама от ДФ Тополовград и петима нечленуващи в спасителна структура. Разходите за тази мисия се покриха изцяло от НАРДБ.
Имената на спасителите са:
- Ангел Генов -доброволец
- Андон Андонов -доброволец
- Анжела Чичева-Аврамова -доброволец
- Антон Парталев -„Пещерно спасяване“
- Берк Шабан – лекар
- Божин Божинов -доброволец към ДФ Тополовград
- Верислав Кошев -доброволец
- Владимир Георгиев -„Пещерно спасяване“
- Георги Ненчев -„Пещерно спасяване“
- Даниел Димитров- лекар -„Пещерно спасяване“
- Даниел Стоичков -доброволец
- Дилян Димов -„Пещерно спасяване“
- Димитър Христов -„Пещерно спасяване“
- Иво Колчаков -„Пещерно спасяване“
- Кирил Кочанджиев -доброволец към ДФ Тополовград
- Николай Петров -„Пещерно спасяване“
- Росен Терзиев -„Пещерно спасяване“
- Стефан Златев -„Пещерно спасяване“
- Тодор Иванов -„Пещерно спасяване“
- Филип Енчев -„Пещерно спасяване“
Човекът, който направи всичко това възможно е Ясен Цветков – председател на НАДРБ.
Ясен Цветков и турският посланик организираха транспорта на цялата група и багаж, който възлизаше на около 2000 килограма до гр. Адана, чрез полети на Turkish airways.
Цялата група преминаваше с предимство през всички летищни процедури.
При пристигането ни в Адана, ни посрещнаха немци, които координираха сертифицираните по INSARAG https://www.insarag.org/ международни екипи. Нашият екип обаче не беше сред тях.
Табло с имената на сертифицираните екипи кацнали в Адана.
Представихме се на координатора на AFAD https://en.afad.gov.tr/ , това е държавна структура, която отговаря за подготовката за бедствия и управлението им. Съществува и структура AFED, която подпомага AFAD, но се състои от доброволци. Координаторът прегледа някакви книжа и решиха да ни изпратят в област Хатай, която беше една от най-пострадалите области. В района бяха изпратени и много други екипи от цял свят.
Българският екип с багажа на летището в Адана.
Докато се разбирахме с координатора към нас се присъединиха още двама лекари, един медицински брат и един пожарникар- немци от турски произход. Те носеха около 500 кг. лекарства, които искаха да дарят на местните болници. С тях се запознахме на полета от Истанбул до Адана, а властите им казаха, че не могат да отидат просто ей така, а трябва да са членове на спасителен екип. Проблемът беше, че има много доброволци, които не са готови за условията в засегнатите райони и вместо да помагат, пречат. Ние ги поканихме да се включат в нашата група и те веднага приеха.
Координаторът от AFAD ни намери един самосвал, в който да си натоварим багажа и един автобус, който да закара хората до стадиона на гр. Хатай, където беше местният координационен център.
Самосвалът, който ни осигуриха координаторите на AFAD на летището в Адана.
Самосвалът отвътре, товаренето се оказа трудоемко.
Транспортирането на екипа стана с автобус градски тип. Пътят отне около 3 часа.
Пристигнахме при стадиона в Хатай някъде призори. Човекът, който трябваше да ни координира го нямаше, казаха ни да изчакаме до около 08:00 ч. Теренът около стадиона се оказа бежански лагер с много сирийци, границата между Турция и Сирия беше съвсем близо. Освен сирийските бежанци в лагера имаше и много турци, които търсеха подслон и провизии за оцеляване. Също така имаше и стационар за медицински прегледи, където обаче нямаше достатъчно медицински лица.
Когато пристигнахме всичко изглеждаше потресаващо, липсваше каквато и да е течаща вода и имаше прекалено малко химически тоалетни. Хората масово палеха отпадъци, найлони и гуми от автомобили, за да се стоплят, навсякъде имаше пушек. Храна и питейна вода имаше достатъчно осигуряваха я доброволци.
Пушекът от запалените боклуци и гуми се стелеше на много места в лагера.
Координаторът се появи и ние го попитахме къде да се настаним, а той ни каза, че ни търсят място. След това ни помоли да отидем на адреси, където има съмнения, че има оцелели и по-късно ще се настаним някъде. Обяснихме му, че ние трябва да си свалим екипировката от камиона, за да се оборудваме, но той се разбърза и тръгнахме всички заедно с автобуса и камиона. Отидохме до адрес в едно селце, където двама други души влязоха в една частично разрушена сграда, не откриха нищо, след което ни закараха в голям квартал с разрушени многоетажни сгради. Там разтоварихме екипировката, разделихме се на екипи и започнахме да обхождаме адреси. На същото място имаше още десетки спасители.
За съжаление не можахме да открием признаци на живот, само загинали. Нашите лекари започнаха да оказват помощ на хората намиращи се по улиците.
На свечеряване докараха едно камионче, което натоварихме с багажа и го откараха към стадиона, където щяхме да построим лагера си. Малко по-късно извозиха и всички нас. Багажът ни беше разтоварен до палатките на AFED, които координираха нашите дейности по спасяване.
Багажът и медикаментите, все още ни се търси сигурно място за лагер.
Останахме в лагера и започнахме да притискаме AFED да ни намерят безопасно място за построяване на бивак. Те правеха всичко по силите си, но не се получаваше. Задаваше се дъжд. Казахме им, че не можем да запазим лекарствата на открито. Решиха, че ще приберем лекарствата и багажа ни в една стая в стадиона, където беше забранено да се влиза поради опасения, че може да се разруши. А на нас ни предложиха място до една ограда в неохраняваната зона. След кратко пазарене се разбрахме да се установим в средата на футболния терен, където нямаше какво да ни затрупа.
Стадионът отвътре.
Тъкмо пренесохме целия багаж и започнахме да разпъваме палатките, и се появиха военни, които ни казаха, че там не може да останем. Междувременно два от екипите ни отидоха да издирват затрупани хора. Военните ни отведоха в охраняемата част на лагера, където бяха позиционирани десетки други екипи от цял свят. Ние бяхме единственият спасителен екип от доброволци. Предложиха ни една градинка за лагер, която ни устройваше отлично. Междувременно AFED организираха доброволци по наше искане и заедно с няколко военни пренесохме целия багаж на новото място. Разпънахме лагера и прибрахме лекарствата в палатката, която бяхме взели за щабна.
Нашите нови попълнения от немците от самолета се оказа, че нямат подготовка за лагер на открито, прибрахме ги да спят в щабната палатка, а трима от доброволците дошли с нас от България останаха да спят навън.
Българският лагер на стадиона в Хатай
AFED започнаха постоянно да ни търсят и водят по адреси, ние от своя страна се разделихме на 5 екипа. Докторите решиха да отидат да помагат в стационара, където имаха остър недостатък на лекари.
Започнахме да работим основно в Антакия, град с около 300 000 население, преди земетресението. Водиха ни на различни адреси, претърсвахме ги колкото можем, вадехме тела и помагахме за инспекция в кухините. Екипите ни се въртяха на ротационен принцип, който пръв се е завърнал в лагера, той тръгва пръв при повикване. Единият от екипите ни се натъкна на жива жена и след пълзене през образувалите се кухини и разбиване на мебели в тесните пространства успяха да локализират точното и местоположение. Отвън много други спасителни екипи започнаха до разкъртват отвори, за да измъкнат жената. Всичко мина успешно. За съжаление това беше единственият ни спасен жив човек.
Междувременно докторите работеха усилено в стационара. Наложи им се дори да ампутират пръст на ръка. Бориха се с кръш синдром и много други спешни състояния. Стационарът представляваше една кушетка на открито и няколко пейки, където в същото време се сортираха пристигащи помощи.
Снимки на нашите двама лекари работещи в стационара.
Два дни по-късно лагерът коренно се промени, бежанците бяха преместени, всичко се изчисти и подреди, докараха се печки на дърва за палатките и всичко започна да изглежда много по-подредено и работещо.
Ние правехме всичко на което бяхме способни, така изминаха петте дни за които се бяхме приготвили. Последната ни нощ ни водеха по адреси и около 02:30 ние им казахме, че трябва да се прибираме, защото сутринта си тръгваме и ни трябва време да приберем лагера. На въпроса ни, защо не викат другите спасителни екипи, които се намират в лагера , те ни отвърнаха, че предпочитат да работят с нас. Това беше признание за качеството на нашата работа, въпреки че бяхме доброволци с изключително ограничени ресурси!
Снимки на разрушенията:
На 14.02.2023 г. си тръгнахме с организиран от посолството в България транспорт. Закараха ни до летището в Хатай, което се ремонтираше денонощно и беше започнало да приема полети. Щяхме да летим до Истанбул и веднага след кацането имахме връзка с полет до София. Полетът ни обаче закъсня, след кратък разговор с посолството ни увериха, че полетът от Истанбул за София ще ни чака колкото е необходимо. При кацането ни в Истанбул, всички ни чакаха и минавахме през специално отворени за нас коридори. Озовахме се в чакалните на огромното летище, а чакащите пасажери и работещите на летището започнаха да ни ръкопляскат, Turkish airways подариха на всички ни чантички с луксозен локум, на изхода за гейта ни, ни очакваха представители на външно министерство на Турция, които изказаха огромната си благодарност и подариха на всички ни значки с турското знаме. После разбрахме, че да подариш турското знаме на чужденец е едно от най-големите признания, които се оказват в Турция. Качихме се в самолета за София и отново ни ръкопляскаха. Слязохме в София, където ни посрещна официална делегация от ръководството на ПБЗН и НАДРБ. После проведохме кратък разговор с психолози и си тръгнахме. Два дни по-късно ни поканиха на среща с турския посланик в резиденцията в София. Посланичката отново ни изказа огромната си благодарност и ни нарече братя и че за тях сме вече като техни чеда.
Няма как да разкажем всичко което се случи, заливащите ни емоции, моментите, в които земята се разлюлаваше докато сме в някоя разрушена сграда, опасенията от болести, студът, сплотеността на екипа и много, много още…
Помолихме всеки от екипа ни да каже с няколко думи какво беше „Мисия Турция“ за него/нея? Отдолу ще видите отговорите им.
Берк Шабан – лекар и преводач на групата. Говори свободно пет езика.
Борбата за живот и човечност в сърцата на хората и вярата, че
„докато не се предаде, човек е по-силен от своята съдба”
(Ремарк)
Даниел Димитров- анестезиолог-реаниматор
-Престоят ни в Турция за мен беше чувство за смазващо безсилие пред природата и бедствието… И вдъхновение от силата на човешкия дух.
Димитър Христов-Уйнки изигра основна роля в координирането на всички наши дейности.
-Хаос!
Тодор Иванов- Гуньо
-“Тишина!!” – може би най-важната дума там, било то, за да направят контакт с някой отцелял, или за минутка почит към загиналите!!
Росен Терзиев-Роко
-Апокалипсис!
Филип Енчев
–Аз нямам думи!
Стефан Златев
-За мен също е урок по човечност, колективност примесени с хаоса!
Ангел Генов
-Предизвикателство!
Дилян Димов
-Впечатленията и изводите за мен се припокриват с тези на колегите. Предизвикателството да се отзовеш в една почти безнадеждна ситуация. Да разбера дали всъщност ставам за спасител. Колкото изводи, толкова и въпроси!
Николай Петров-Колето
-За мен Турция беше безценен опит, който няма къде да придобие човек!
Георги Ненчев
-Колко сме безсилни срещу природата!
Антон Парталев
Благодарност. Впечатлен съм от турците как се обединяват в такъв момент. Всички малки жестове, помощ, уважение…
Иво Колчаков
-Предизвикателство, екип, удовлетворение от това, че успяхме да бъдем полезни!
Анжела
-Аз получих урок по човечност. Въпреки голямата си трагедия, те бяха единни и се грижиха дори за животните.
Владимир Георгиев
-Потресаващи гледки, но и надежда сред руините!
Верислав Кошев
-Там където другите спират,ние почваме!
Андон Андонов
-Урок за човечност в труден момент!
Даниел Стоичков
-Виждайки разрушенията усетих безсилието, болката и страхът, който изпитват хората, но в очите им имаше надежда от нашето присъствие и подкрепа.
Божин Божинов
Кирил Кочанджиев
-Не ние сме господари на природата, природата е наш господар!
Ясен Цветков- председател на асоциацията на доброволците в република България,
човекът прокарал пътя, за да е възможно всичко това.
-Огромната трагедия остави и някакъв красив и вдъхновяващ оттенък. От една страна се случи историческо събитие – доброволци от формированията за първи път бяха на мисия в чужбина. От друга страна станахме свидетели на безпрецедентно обединение на хората – доброволци от цялата страна, стотици дарители, фирми, организации, приятели и съмишленици, които дадоха своя принос в нейното реализиране.Това беше обединение на достойния избор, на зрялото гражданско общество. В този труден момент видяхме, че сме способни да правим големи неща. Горд съм, че имах шанса да съм част от нещо толкова голямо, което ще се помни дълго и ще бъде основа за много други актове на доброто.
УС на „Пещерно спасяване“ изказва огромната си благодарност към всички участници в тази безпрецедентна за нашата организация мисия!