Пещерен инцидент в Коста Рика

Разказ на Ангел Иванов за инцидента в Коста Рика.

На 4 март 2017 – събота, сутринта около 10:00 местно време влязохме в пещерата La Serpiente Dormida (Спящата змия).

Пещерата се намира в южната част на Коста Рика, в района на град Ciudad Neily като целта беше да се направи документален филм за нея – история, проучване и т.н. Тя е най-дълбоката открита до момента пропаст в Коста Рика (-157 картирани метри денивелация). Разположена е на единият бряг на малка речна долина в силно пресечена местност на около 300 метра от училището в Miramar de Abrojo – малко селце, близо до границата с Панама.

Групата се състоеше от 6 човека – трима костариканци (Хосе, Раул и Виктор), двама българи (аз и Мира) и един американец (Скот).

Екипиращата група беше от двама човека – Хосе и Раул. След първия отвес който е около 15 метра следва втори – 45 метра. На сравнително удобна площaдка преди него се събрахме цялата група за да изчакаме Хосе да екипира. След около 20 минути (около 12:15 часа) чухме силен удар от падащ предмет, след което Хосе повече не отговори на повикванията ни. Мира и Раул веднага потеглиха нагоре за да подадат сигнал за инцидента и да донесат носилката от лагера, а аз взех допълнително въже и инструменти за екипиране, и тръгнах надолу. След около 15 метра стигнах закрепване на което се виждаше висящо въже с усукан край, което първоначално ме наведе на мисълта, че се е скъсало. Когато го изтеглих видях, че просто е свършило и е полетяло нагоре, след като се е освободило от тежестта на пещерняка. На края на въжето не е имало възел, което е довело до инцидента.

На около 30 метра под мен се виждаше светлина, но отново никой не отговори на виковете ми. Пуснах ново въже и стигнах дъното на отвеса в 12:30 ч, където намерих падналият Хосе. Веднага се заех с първоначален преглед – той лежеше на дясната си страна и издаваше леки стонове, които едва се чуваха, но не беше контактен и не помръдваше. Беше паднал на крака, като десният му крак беше поел по-голямата част от удара. При последвалия удар в земята беше получил тежки, несъвместими с живота травми. Продължих с опитите за оказване на първа долекарска помощ и контакт, но без резултат. Около пет минути след като бях стигнал при него дишането спря и повече не се възстанови. 15 минути след като бях стигнал при мен слезе американецът – Скот, с когото направихме още един преглед на Хосе и потвърдихме смъртта му. Малко след това при на дойде и третият костариканец – Виктор. Направихме подробни снимки на тялото, след което свалихме повечето екипировка, която беше закачена по него – акумулаторен перфоратор, лична прониквачна торба, инструменти за екипиране. Обърнахме го по гръб и го преместихме на по-равно място.

Около час след като бях стигнал при него дойде и Мира с носилката (SKED). Тя ни обясни, че са се свързали с всички необходими служби следвайки стриктно протокола, който описва как се процедира при такива ситуации. Към мястото на инцидента веднага бяха тръгнали екип от местния спасителен отряд в пещери – Unidad de Rescate Anthros (аз и Мира сме членове), екип на пожарникарите (Bomberos de Costa Rica) и на Червения кръст (Cruz Roja Costarricense). За съжаление се намираха в столицата – Сан Хосе, която е на минимум 6 часа път с автомобил. Понеже не бяха сигурни какво е състоянието на постадалия имаха подготвен и хеликоптер, в случай че имаше възможност да се извади жив.

Аз тръгнах нагоре за да съобщя каква е ситуацията и след това да започна да подготвям система за извличане, тъй като имахме достатъчно екипировка. Мира, Скот и Виктор останаха да подготвят Хосе в носилката.

На изхода на пещерата ме чакаше Раул с още няколко човека, който координираше връзката с лагера посредством радиостанция. Потвърдихме смъртта на Хосе и почти веднага след това получихме инструкции да оставим трупа в пещерата и да излезем да чакаме докато пристигне полицията. За да започне операция по изваждане на трупа беше необходимо разрешение от прокурор, който вече пътуваше към мястото на инцидента.

Влязох отново в пещерата и съобщих на хората на дъното на втория отвес какви са инструкциите. Докато ги чаках да излязат от отвеса прегледах мястото и направих предварителен план за изграждане на система за извличане на носилката с необходимия инвентар. Изчаках последния човек – Скот и тръгнах нагоре след него.

В 14:30 всички се събрахме на входа на пещерата. Междувременно бяха дошли и местни хора, които ни помогнаха да занесем излишната останала екипировка до лагера, който се намираше на около 300 метра от пещерата.

В лагера вече бяха пристигнали полицията, пожарната, червеният кръст и две линейки. Полицията веднага се зае да изясни подробностите около инцидента, след коте записаха имената на хората, които щяха да участват в акцията по изваждането на Хосе и малко по-късно вече имахме официално разрешение. След координиране с групите, които пътуваха към нас се реши операцията по изваждането да започне в 4:30 сутринта на следващия ден, след като пристигнат всички, тъй като вече не се налагаше да бързаме.

В ранните часове на следващия ден – неделя – съставихме план за акцията с Густаво Кесада, който е президент на единствения пещерен клуб в Коста Рика – Антрос, както и началник на пещерното спасяване.

В 4:30 сутринта в пещерата влезе група от 4 човека – двама пожарникари, един парамедик и един пещерен спасител, като целта им беше да стигнат до тялото на пострадалия и да го приготвят за извличане. Единият от пожарникарите беше Ерик Мендес, началник на национално ниво, който отговаря за аварийните ситуации. Той също така е член на пещерното спасяване в Коста Рика.

След тях влязохме аз, Густаво и още един спасител (Андрес Улоа) за да направим оглед на ситуацията и да свалим екипировка. След като стигнахме до началото на втория отвес потвърдихме моя първоначален план и с Густаво започнахме да изграждаме системата за извличане, докато Андрес отиде да да доведе още хора с екипировка, след което да се заеме с входния отвес.

За големият отвес изградихме полиспаст през две подвижни, отклоняващи ролки. След него следва около 4 метров праг, за който направихме балансьор за извличане с противотежест. За входния отвес също използвахме противотежест през отклоняваща ролка.

Имаше достатъчно подготвени хора, които инструктирахме и разпределихме по необходимите места в пещерата. Акцията протече гладко, координирано, без никакви проблеми и тялото на Хосе беше извадено от пещерата в 14:45. В 15:30 носилката беше в лагера, където полицията се зае незабавно с работа – документиране и обработка на тялото за транспортиране, снемане на свидетелски показания и т.н. Около час по-късно работата на полицията беше приключила и тялото натоварено на линейка за столицата – Сан Хосе за аутопсия.

Всички, които участвахме в акцията се събрахме за анализ и разбор, след което подредихме инвентара и отидохме да изкажем съболезнования на семейството на Хосе, което живее в близкия град – Ciudad Neily.

Причина за инцидента: груба грешка при подготовка на екипировката за проникване – липса на възел на края на екипиращото въже, като в торбата, в която беше намерихме още въже със същия цвят без да са свързани. При преглед на останалия инвентар намерихме още една такава торба с две въжета с еднакъв цвят, първото от които без възел на края.

Анализ на акцията: изключително професионални и координирани действия между трите участващи групи – Пещерно спасяване – Коста Рика, Пожарникарите (Bomberos de Costa RIca) и Червеният кръст (Cruz Roja Costarricense). Логистиката беше на много добро ниво, като се започне от квалификацията на участниците, екипировката, комуникациите и се стигне до транспортирането с високо-проходими автомобили, и осигуряване на храна и напитки.

Ръководихме акцията двамата съвместно с Густаво и всички следваха точно нашите инструкции без излишни коментари. Имаше прекаран жичен, пещерен телефон с 3 станции, както и мобилни радиостанции за връзка межди отвесите. Всички разговори се провеждаха с ясни и отчетливи думи, както по телефона и радиото, така и между хората по отделните елементи на системата. Всички, особено пожарникарите бяха изключително дисциплинирани и в момента, в който приключеха с текущите си задачи се отправяха веднага нагоре за да изнасят екипировка и да помогнат при изваждането на носилката.

Полицията и прокуратурата си свършиха работата много бързо и професионално, без излишни формалности и оказваха пълно съдействие през цялото време – отцепиха района с полицейски ленти, осигуриха охрана за лагера и отговаряха на всичките ни въпроси относно процедурите през цялото време.