Разказ за тренировката по пещерно спасяване в ”Голямата яма на Кипилово”- 5-9 февруари 2020, така както я видях аз

След последния лагер-сбор на спасителите в пещери и пропасти за 2019 г., където успяхме да пренесем носилка с “пострадал” от “Банковица” до “Голямата вода”, и след поканата от Никола Дончев- Джонсъна (шефът на “Пещерно спасяване”) да организираме допълнителни тренировки, в мен се зароди идеята да се опитам да организирам една по-различна тренировка.

Идеята ми включваше оттрениране на спасителна акция в по-голяма пещера, където ще се наложи да се направи подземен лагер с всички допълнителни усложнения произтичащи от това. Тоест планиране на задачите във времето, почивките, движението и спасителната работа на екипите, контрол за движението на хората, координация при смяна на екипите, осигуряване на логистика и други дреболии. Освен това имах предвид, че много от пещерите се намират далеч от пътища и няма как пострадал да стигне до линейка, без да бъде транспортиран в планината, затова исках да има допълнителни усложнения, които трябваше да включват евентуално и планинско спасяване, по-скоро имобилизация и транспортиране в планината. Разбира се, за да е още по-гадно тренировката трябваше да е през зимата. (То пък едни зими сега….., а едно време какви зими имаше ееее……!) И така, какво щеше да е нужно, за да осъществя тази идея? Пещера! Коя пещера беше подходяща и отговаряше на следните изисквания? 1. Да е достатъчно голяма за двудневна акция с преобладаващи вертикални пасажи, за да изисква повече багаж (за по-лесно разбира се). 2. Да е в планината, но не прекалено близо или далеч от път. 3. Да има удобно място за базов лагер при зимни условия. 

Аз не съм от най-активните пещерняци и не съм ходил в много от големите пещери в България, затова започнах да се допитвам до по-активните си колеги за пещера, която отговаря на моите изисквания. Така и не се спряхме на перфектния вариант, големите бяха или близо до път или прекалено далеч, лагерът при зимни условия щеше да е още по-труден за организиране, правехме планове за палатков, но честно казано хич не ми се искаше чак толкова да се предобряме. Въртеше ми се в главата за пещерата “Голямата яма на Кипилово”, но тя не беше достатъчно голяма за двудневна тренировка, все пак реших, че може да вкараме носилката навътре единият ден, а на другият да я изнесем, така проблемът с големината на пещерата щеше да се реши, а местонахождението и отговаряше точно на това, което исках. Питах някои от приятелите си, от “Пещерно спасяване” какво мислят по въпроса, повечето казаха, че ще бъде интересно да опитаме да го направим. Остана проблема с базовия лагер. 

Малко предистория: -През 2016 г. в близост до с.Кипилово се случи инцидент в пещерата “Големия извор”. Тогава имахме пълното съдействие на кмета на селото и спахме няколко нощи в кметството. Повече информация за инцидента можете да намерите на сайта на Пещерно спасяване. 

Реших отново да звънна на кмета, за да го помоля за съдействие за намиране на помещение, за настаняване на спасителите. Кметът Йордан се оказа страхотен пич и човек, и веднага откликна на молбата ми. Казах му, че очакваме около 30-40 човека, това малко го затрудни, но на следващия ден се чухме и ми каза, че читалището е свободно и ако искаме можем да се настаним там. След като се намери решение с местоположението на базовия лагер, след съгласуване с Джонсъна, се взе решението за организиране на тренировка на “Голямата яма на Кипилово”.

Датите за тренировката ги променяхме на два пъти, поради различни причини и накрая се спряхме на 5-9 февруари 2020 г. Направихме фейсбук група специално за събитието и публикувахме покана, която освен действащи спасители, канеше и пещерняци, които биха искали да се занимават със спасяване. Решихме да поканим и пещерни спасители от балканските държави, за целта Донна от “Планинско спасяване – Пазарджик”, преведе поканата и я изпратих до спасители от Северна Македония, Сърбия, Хърватска и Словения, чрез Парталев до Турция и Румъния, а малко по-късно чрез Теодор Кисимов до Полша. В България освен “Пещерно спасяване” за планинската част от акцията поканихме “Планинско спасяване- Пазарджик”, отряда на ПСС-Сливен, ДФ Пловдив -112, които са едни от най-активните доброволци в страната и пожарната в Котел или по-точно началника им, за да обмени малко опит. Отделно уведомихме горските и кварталния полицай за намеренията си.

Джонсъна ми каза, че има възможност да се намерят лепеняци, с които да се пренабие рапелния път в пещерата. Според мен тази пещера определено имаше нужда от някакви сериозни закрепвания, защото стените в част от отвесите бяха изцяло покрити с калцитни кори, от които спитовете се вадеха понякога, а аз лично бях изкарал един няколко месеца по-рано. Трябваше да измислим как по време на акцията да монтираме и лепеняците.

Тъй като не беше предвиден бюджет за подобна тренировка, се чудехме как да организираме изхранването на всички, които щяха да дойдат. Вариантите бяха да сложим някаква минимална такса за участниците, която да покрие разходите за храна, газ и т.н. или да намерим спонсори, които да подпомогнат начинанието. При един от разговорите ми с Джонсъна, той каза, че ще намери пари за храна и да не мисля за това. Чак по-късно разбрах, че “намерените” пари ги осигуряват той и Колевски от личните си сметки. Изказвам огромната си благодарност за това, което направиха. 

И така подготвихме списък с необходимите пособия за тренировката, направихме няколко табели и принтирахме разни документи. Лека-полека 5 февруари дойде,а с него и “идеалното” време- циклон със силно изразен снеговалеж и последващо застудяване. С Пецата от Пазарджик натоварихме моята Хондичка и потеглихме. Стигнахме Сливен без проблеми и от там по пътя за Елена пресякохме Стара планина срещайки два снегорина, които не смогваха. Снеговалежът се усилваше, а този ден очаквахме да пристигнат по-голямата част от хората. Някъде към 15:00 пристигнахме в с.Кипилово, където заварихме около 15-20 см. сняг и десетина човека да организират базовия лагер в читалището.

В късния следобед, кметът дойде в читалището и ме покани да отидем до горското, по-късно там  дойде и Джонсъна, а аз се върнах в читалището да отметна някои задачи. Благодарение на кмета и горския, които се оказаха много стабилни мъже, се осигуриха дърва за печката в стаята, където щяхме да спим. 

Междувременно от АПИ обявиха много пътища за затворени, заради обилния снеговалеж и закъсали камиони. Хората, които идваха, за да се включат в тренировката, трябваше да заобикалят по обиколни пътища и пристигаха през цялата вечер чак до 04:30 сутринта, последните дошли за този ден бяха Томи от Полша и Магнус от Швеция, който беше дошъл да види сняг. Имаше и отказали се, които ми звъннаха, че няма да идват. От организациите на които разчитах, за планинската част от акцията, се включиха само 3 ма човека от “Планинско спасяване – Пазарджик”, Пецата, Митко Пенов и Спас. Без моторна шейна или всъдеход и с човешкия ресурс, с който разполагахме, решихме, че външна част от тренировката – имобилизиране и транспортиране през планината, ще отпадне.

Аз си легнах да спя към 00:20 ч., но в съседното общо помещение се заформи парти. Водарят на селото беше извадил китара и свиреше парчета на “Металика”, “Черно фередже” и много други, като в някакъв момент премина на акордеон (ей много талантлив се оказа), кметът и шефът на горското също бяха дошли на гости. Аз не се разделям с тапите за уши, като ходя по общи мероприятия и въпреки партито се наспах като бебе.

 След купона и дългото пътуване, на сутринта всички се раздвижиха малко по-късно от обичайното, някъде към 10:00 ч. Съставихме следния план за деня:

• Цинов, Весо от Бургас и Боян (Бо) от Пловдив- екипиране на пещерата;
• Уйнки и Зайзела – опъване на кабел до дъното на пещерата и осигуряване на връзка с повърхността, а посредством репитер с базата;
• Тошко (Гуньо) и Лазо- осигуряване на външна комуникация, монтиране на репитер, ако няма директна връзка;
• Влад, Китен, Теодор, Любо (Ченгето)- екипиране на лепеняци; 
• Байзела, Орлин (Плътния), Колевски- дежурни в базата;
• Васко (Сиренето) – маркиране на пътя до пещерата със светлоотразителни флагчета.
• Помощна група за изнасяне на багаж и организиране на палатков лагер на входа на пещерата- всички други, които бяха пристигнали и не бяха уморени.

Подготвихме си багажа, носачите и екипиращата група се натоварихме на три джипа и тръгнахме към 11:30ч. Джиповете стигнаха само до поляната извън селото, по-натам дърветата се бяха свели над пътя от многото сняг и преминаването с автомобил беше невъзможно.

Снегът беше около 25-30 см. (от мъжките, за жените 80см.), като тепърва трябваше да изкачим около 400м. денивелация, а снеговалежът се съчетаваше със силни пориви на вятъра и виелица. Потеглихме с багажа, кой с една, кой с две торби, трябваше да се прави и пъртина.

На моменти виелицата ни понатисна, но не се дадохме.

Лека полека напредвахме, на някои места в дерето снегът достигаше до читала ми, но за около три часа успяхме да достигнем в близост до входа на пещерата.

Заради студа батериите на телефоните ни се скапаха и останахме без точни координати на входа. Изгубихме около 30 минути докато го открием.

Започнахме да опъваме палатката, която имах съмнения дали ще се събере на малката площадка пред входа на пещерата. Някой започна да пали огън, Изкарахме туристически газови котлони, храна, вода и друг багаж. Екипиращата група се подготвяше да влезе в пещерата.

След устройването на палатковия лагер (състоящ се от една палатка) и осъществяване на радиовръзка, групата на носачите тръгнахме обратно, на места виелицата беше заличила пъртината ни. 

Срещнахме другите групи (кабелджии и лепеняци), които “припкаха” през снега отивайки към пещерата, а ние се прибрахме в базата, където ни чакаше топла храна благодарение на дежурните. Бяха пристигнали още участници, а аз с удоволствие установих, че системата за отчитане на движението на хората, която бях видял да ползват в Словения и сега за пръв път тествахме при нас, работи отлично. Байзела беше поел ангажимента да води отчета и си вършеше работата много съвестно.

Тази вечер минахме без купон, повечето участници си легнахме да спим рано. Байзела посрещна групите, които излизаха от пещерата и се прибираха към лагера. Кабелджиите успяха да опънат кабела така, че да не пречи по никакъв начин на системите за движение на хората или носилката. Кабелът стигна до зала “Темерут”, но връзката се губеше малко по-нагоре, което налагаше да се потърси и отстрани проблема на следващия ден. 

Групата за лепеняците се раздели на две:

•  Влад и Любо подбираха правилните места за всеки лепеняк и пробиваха отвор, като оставяха лепеняка в отвора. Влад трябваше и условно да раздели пещерата на участъци, които да се обслужват от отделните спасителни екипи, като оставяше предварително ламинирана карта на пещерата в началото на всеки следващ участък.
• Китен и Кисимов трябваше да прочистят отворите и залепят лепеняците. Случи се така, че пистолетът, който трябваше да ползват се оказа неподходящ за лепилото и те не можаха да си свършат задачата, след установяване на проблема двамата се прибраха в базата. 

Най-късно се прибраха Влад, Любо, Уйнки и Зайзела, някъде към 04:20.

Настъпи новото утро, петък 07.02.2020. Най-ранобудните започнаха да тракат с кафеварките още към 07:00ч., навън се очертаваше слънчев и спокоен ден, но прогнозите сочеха, че температурата ще се понижи до около -13 градуса.

 Съставихме план, според който пещерата се разделяше на пет отделни участъка. 

Дежурни база- Страйки, Джони, Плътния, Байзела, Колевски

Под земята щяхме да спим- Тошко (Гуньо), Васко (Сиренето), Теодор Кисимов, Томи от Полша, Магнус от Швеция, аз (Колчаков), Дидо – лекар, Томи от Варна, Папи, Сашко от Пълдин, Жейно и Ду. Общо 12 човека.

Отговорник за организиране на багажа за лагера беше Теодор.

Техническа част:

Технически ръководител Папи;

Опис на елементите Ду;

В носилката Томи от Варна;

Медицински екип Дидо- доктор и аз (Иво Колчаков) помощник;

1ви участък (от входа) Китен, Митко Кожухаров, Ивон;

2ри участък Стефан Златев, Васко от Пълдин, Лазо;

3ти участък Яна и Сашо Янев;

4ти участък Сашко от Пълдин, Теодор Кисимов, Томи от Полша, Магнус;

5ти участък Гуньо и Васко (сиренето);

Помощник с багажа Жейно;

Носачи до пещерата всички свободни, които не са били в пещерата предния ден.

Първите екипи тръгнаха към 11:30 ч., което си беше доста късно. Първи щеше да влезе Васко (Сиренето), за да извади незалепените клинове от отворите и да ги привърже наблизо, за да не бъдат бутнати случайно. Очаквахме по-късно Пламен Спилков да донесе подходящ пистолет с който да се довърши лепенето, след като носилката премине на излизане. За да не се бутаме на входа първа група, медицинската група, бъдещия “пострадал” и няколко други спасители, тръгнахме около 2 часа по-късно. Все пак се оказа, че медицинския екип много сме избързали, защото стояхме в палатката на входа на пещерата до 21:10, когато започна внасянето на носилката. Добре, че имаше два газови котлона, единият от които оборудван с много икономичен нагревател, който придаваше горе-долу приятна атмосфера в палатката. 

Пихме чай, ядохме и чакахме екипите да съобщят, че са готови.

С Дидо (лекарят на акцията) решихме, че травмата на пострадалия е ЧМТ (черепно мозъчна травма), той превърза “пострадалия” и му сложи шийна яка, не го обездвижи тотално само защото решихме, че ще бъде голям гърч за “пострадалия”, а бяхме на тренировка все пак. Транспортът щеше да бъде основно във вертикално положение на носилката, а за удобство на спасителите, на пациентът ни беше поставен абокат и включена банка с медикамент за спадане на мозъчния оток, която щеше да пътува с пострадалия до дъното на пещерата. По този начин спасителите щяха да имат едно гайле в повече (все пак трябваше да е гадно, не се бяхме събрали на разходка). Попълнихме медицински фиш и съобщихме цялата информация в базата, където беше записана на идентичен фиш. Дидо приготви аптечката си а аз оставих моята в палатката за всеки случай. Акцията по транспортиране стартира около 21:30 часа. Успяхме да вкараме носилката през входа, но в началото пещерата е тясна и на няколко места понатиснахме пострадалия, който се оказа много корав. Не бях организирал нещата много добре и се оказа, че никой от по-долните групи не идва да помага, та се наложи 5 човека да пренесем носилката през този най-тесен участък, като единият от петте стоеше на осигуровка. Някак си носилката премина през 1ви участък, по надолу пещерата се разширяваше и беше малко по лесно (поне за пострадалия). От 2 ри участък започваха големите отвеси, там се налагаше аз или Дидо да придружаваме носилката, като се ползваха различни техники. Всичко вървеше гладко, но в долната част на участъка забелязах, че пострадалия не мърда, започнах да го заговарям: -Томи, как си? – никакъв отговор, казах си наум “Какво му става на това момче!” и пак го заговорих: -Томи, Томи! – никаква реакция. Заради качулката на носилката и бинтована друга част от главата му, не виждах много от лицето, затова го хванах за трапецовидния мускул и леко го стиснах. Томи се размърда малко и бърбореики нещо разбрах, че си спи сладко-сладко. Така му премина транспорта чак до дъното, а на другия ден каза, че почти нищо не помнел след преминаването на тесните участъци в началото. Аз за първи път видях някой да спи във вертикално транспортирана носилка.

На трети участък отвеса беше с лек наклон и решихме, че и двамата с Дидо ще сме придружаващи, разбира се Яна и Сашо Янев бяха изградили две спасителни системи предварително. Наложи се двама спасители от участък 2 да слязат, за да ни помогнат с пренасянето на носилката към отвеса, след това стигнахме безпроблемно 4ти участък, където ни очакваха другите спасители. 

Спасителите от 1ви, 2ри и 3ти екип тръгнаха към изхода, а другите щяхме да спим под земята. Пренесохме “пострадалия” през няколко наклонени участъка и един отвес, и носилката стигна до един наклонен тролей, по който щеше да се транспортира до зала “Темерут”. Цялото преминаване мина гладко, очевидно и международните екипи работеха добре, след това лека-полека, през тази огромна зала стигнахме до мястото за лагер. Часът беше 03:00 и Ду празнуваше своя двайсе или трийсе и някой си рожден ден (жена не се пита на колко години е). На другия ден разбрахме, че в базата е имало облози в колко часа ще стигнем в подземния лагер- Страйки да почерпи.

Успяхме да се свържем с базата, но после връзката се провали, ние ги чувахме, но те нас не.

Папи ни организира, за да си направим маса и пейки от каменни блокове, подготвихме си спалните места, хапнахме и пийнахме за здравето на Ду.

Оказа се че сме по-подготвени от очакваното и оставихме на един камък бутилка от 1.5л. смокинова ракия за подсилка и разтуха на бъдещите изследователи.

Аз си легнах към 04:10 и станах към 08:00ч. За нас започна новия ден, който ние нямаше да видим.

Събота 08.02.2020г.

Направих си кафе и се разходих до “Лунната зала”, която се намираше на 5 минути по-надолу в пещерата, първоначално си мислех, че ще направим лагера на мекия и пясък, но като я видях си казах, че сме избрали по-доброто място.

Към 11:00 ч. първите екипи отвън смениха батериите на репитера и ние отново имахме връзка с външния свят. Температурата навън е достигнала -18 градуса в ранната утрин. Спасителите пристигаха от базата и започваха да влизат в пещерата, а ние под земята тъкмо се бяхме раздвижили и закусвахме. След различни доуточнявания и разпределение на задачите, събрахме багажа си, опаковахме доктора в носилката и към 13:10 изваждането започна. Пострадалият ни симулираше фрактура на таза и затова носилката трябваше да се изнесе възможно най-хоризонтално. Дидо (докторът) трябваше да следи за евентуален дискомфорт в областта на таза, за да можем да си извадим поука при такива ситуации. Изглежда, че му беше доста комфортно, защото по-едно време и той взе да похърква. (Явно сме задобрели с носенето, щом и доктора заспа.) Стигнахме до тролея, където пробвахме едно малко импровизирано окачване с две ролки, след като носилката тръгна. На нас ни се видя, че всичко върви много добре, но по-късно Дидо ни каза, че в горната част, носилката е застанала по-вертикално, което трябваше да избягваме и горната ролка е опряла в каската му.

“Пострадалият” стигна под следващия отвес, където релефа беше малко по-сложен. Спасителните въжета преминаваха през един отвор в по горната част, където носилката нямаше как да мине хоризонтално. Тъй като аз придружавах носилката реших, че ще импровизирам някаква система за преминаване от хоризонтално в по-вертикално положение и обратно. Успях да го постигна благодарение на това, че текелажа за хоризонталното окачване се регулира лесно и използвах едно 5м. въженце с две ролки за направата на полиспаст 3:1. Изтеглянето на носилката започна хоризонтално, а аз я придружавах катерейки се по системата за движение, като често спирах изтеглянето за да позиционирам носилката спрямо скалите. Като стигнахме под отвора, успях да я наглася с наклон около 60 градуса и много внимателно колегите я изтеглиха, промушвайки я през по-тясната част, след което я върнах в хоризонтална позиция.

Следваха няколко наклонени участъци, където се нареждахме и предавахмеме  носилката от ръка на ръка, така стигнахме под отвеса на трети екип. Тук е момента да кажа, че хората в екипите на горните два  участъка, 2ри и 3ти, се бяха сменили, бяха дошли отпочинали спасители, което се усещаше. Хората в трети екип бяха- Веско от Бургас, Бо от Пълдин, Зайзела и Уйнки. Втори екип се състоеше от Жоро Стайчев, Живко Генчев, Димо и Ченгето. Жоро Стайчев беше довел и двама негови курсисти, Виктор и Калина, които бяха незрящи, но се движеха доста уверено по въжетата. Те ни чакаха, заедно с Пламен Спилков и Александра в по-горните части на пещерата. Технически ръководител този ден беше Влад.

Спасителите от 3ти екип слязоха и помогнаха много за извличане на носилката до началото на отвеса. След това се качиха с още няколко човека и започнаха да изтеглят носилката, и мен с два полиспаста. Аз се бях прикачил към пластината на носилката и я отделях от леко наклонената скала по пътя нагоре. В по-горната част на отвеса изведнъж чух едно плътно -БУП под десния ми крак, извиках СТОП и казах на всички в отвеса под мен да се скрият, за съжаление те нямаха големи възможности. Аз започнах да правя някакви еквилибристики, за да стигна до отцепилия се голям камък, след няколко извивания успях да го достигна с ръка и го хванах, вече беше по-спокойно. Томи от Полша се намираше най-близо до мен и взе камъка, като го прибра в някаква торба. По-късно Папи беше видял, че отчупилия се камък (голям колкото две длани), е част от отцепила се голяма плоча, която разекипиращият успя да бутне в отвеса. Добре, че не се отцепи докато преминавах през нея с носилката, не ми се мисли за хората отдолу.

Извличането продължи, като в началото си отвеса започваше с един хоризонтален тесен улей, където трябваше да завъртим носилката. Тук вече имаше и други спасители, а маневрата я направихме, като по предложение от Влад, отпуснахме малко едното въже, след което му вързахме възел по нагоре и го закачихме за предния текелаж на носилката, след което същото изтегли пострадалия до хоризонтална площадка.

Пренесохме носилката на безопасно място, а аз си дадох сметка, че е доста уморително да придружаваш носилката през целия път. Част от групата, които чакахме, се подкрепихме с храна, която изнасяхме от дъното.

Предложих на някои колеги да ме заменят, на следващата система, Васко (Сиренето) се зае да придружава по 2 ри участък. Колегите бяха изградили “Балансьор” с който да извлекат “пострадалия”, а Васко се катереше отстрани и не позволяваше носилката да се закачи в стените. Ние, които останахме в основата на отвеса, закачихме едната странична дръжка с долната част на въжето от системата за движение, и я дърпахме странично с цел отклоняване от скалите, така помогнахме на Васко да изкачи първите 10-15м. самостоятелно, след което пое контрола над движението на носилката.

Извличането премина гладко. и носилката се прикачи на следващ “Балансьор”. Ние взехме по 1-2 торби (багажът прогресивно нарастваше с излизане от дупката) и се закатерихме по системите. Настигнахме носилката в 1 ви участък с тесните местенца. Всички бяхме наясно, че при евентуална истинска акция тези участъци трябва да бъдат разширени, но за нуждите на тренировката ни помолихме доктора да стисне зъби и да си помага. Малко-по малко преодоляхме най-тесните места, междувременно се нареждахме, за да си предаваме десетките торби с багаж. В 21:30 носилката се намести в палатката пред пещерата и доктора се раздели с удобното си легълце.

Хората излизаха от пещерата и багажа ставаше все повече и повече, за щастие разполагахме с много хора, които не бяха влизали в пещерата този ден, но се бяха изкачили до входа, за да помогнат със свалянето на екипировката. Освен това и членовете на Пазарджишкото планинско спасяване се включваха активно, като всеки ден изнасяха и сваляха каквото е нужно. Всички те се натовариха и тръгнаха надолу, за да освободят място на излизащите от пещерата.

До палатката гореше запален огън, в една тенджера бълбукаше чай, намираше се и размразена вода – какво повече му трябва на човек? Аз реших да остана и изчакам, докато от пещерата не излязат всички, въртех се покрай огъня и слушах как Китен докладва по радиостанциите кой е излязъл от дупката и кой тръгва за базата. 

Като разбрахме, че в пещерата са останали само няколко човека събрахме и голямата палатка. Последни излязоха Цинов, Томи от Варна и Теодор Кисимов, които бяха успели да налепят “лепеняците”. Взехме останалия багаж и потеглихме към базата. Пътьом събрахме маркиращите флагчета и някъде около 01:00 в неделя стигнахме до поляните, където ни посрещнаха джипът на “Пещерно спасяване” и  джипът на Колевски. Малко след това всички бяхме в базата, където имаше няколко топли храни и топъл чай.

Поради внезапно настъпили лични ангажименти, аз трябваше да си тръгна в неделя рано сутринта и колкото и да ми беше неприятно, поканих хората за нещо като дебрифинг още вечерта. Разбира се имаше и похвали и забележки, включително по мой решения, за което благодаря на всички изказали се,  все пак ние се учим, като отчетем грешките си и се надявам, че всички участници сме си извадили поуки и сме станали по-добри в тези наши занимания. По-надолу ще напиша изводите, които аз си извадих от тази тренировка. Изказвам извиненията си към всички вас, че ви накарах да стоите вечерта, след всичката енергия, която отделихте за тази тренировка. Предварителният ми план беше да направим дебрифинга в неделя, но както се казва: “Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си”.

• Благодаря на всички пещерни спасители за активното участие и неуморимата воля, чрез която доведохме това начинание до успешен край!
• Благодаря на пещерняците, които се включиха в тренировката и оказаха огромна помощ с логистичните проблеми в пещерата!
• Благодаря на приятелите ми от “Планинско спасяване- Пазарджик”, които бяха като товарни коне и непрекъснато подпомагаха цялата дейност с логистичната си подкрепа! 
• Благодаря на дежурните, които поддържаха тилът на цялата акция, приготвяха винаги топла храна и чай за завръщащите се екипи, следяха и отчитаха всички дейности и помагаха в транспорта!
• Специални благодарности към Джонсъна и Колевски, които “прегърнаха” идеята за акцията и отделиха от собствените си средства за да ни изхранят всички нас!
• Благодаря на доктора за безценните съвети относно медицинските казуси!
• Благодаря на всички снимали и споделили снимките си, с което ще се даде една по-реалистична представа за ситуацията и ще си спомняме за проявата по-дълго и по-живописно!
• Благодаря на хората помогнали в организирането на всичко това, чрез направата, ъпдейтване и разпространяване на информация, превод на писма, рекламни материали и др.!
• И накрая, но не на последно място изказвам огромната си благодарност към кмета Йордан Симеонов и служителите на кметството в с.Кипилово, също и на директора на горското в селото, за гостоприемния прием и пълното съдействие в начинанията ни!

Участници:

Дневник на акцията

План за четвъртък 06.02.2020г.

Екипиране на пещерата – Цинов, Боян от Пълдин и Веско от Бургас

Опъване на кабел – Уйнки, Зайзела

Осигуряване на външна комуникация – Тошко (Гуньо), Лазо

Екипиране на лепеняци – Влад, Китен, Теодор Кисимов, Любо (Ченгето)

Дежурни в базата – Байзела, Орлин (Плътния), Колевски

Помощна група за изнасяне на багаж и направа на лагер пред пещерата – Джонсъна, Жейно, Колчаков, Яна, Сашо Янев, Васко (Сиренето), Папи, Димо, Пецата от Пазарджик, Иво (Чепа), 

11:55 Колите са стигнали до поляната, където обикновено се прави лагерът. Продължава се пеша. (тръгването от селото е станало 5-10 минути по-рано)

12:35 Групата е на разклона на дерето.

12:40 Джонсъна се връща.

13:30 Джонсъна се прибра.

14:35 Групата е в района на дупката, търсят я.

15:00 Входа на пещерата е намерен.

15:30 От базата тръгват- 

• Уйнки и Зайзела да опънат кабел до дъното на пещерата и да осигурят връзка с базата. 
• Влад, Любо (ченгето), Китен и Теодор Кисимов с цел да надупчат и налепят лепенияци на системата за движение.
• Томи и Стефан Златев да помогнат с багажа.

15:40 Помощната група тръгва обратно, след изграждане на лагер пред входа на пещерата.

16:20 Групата за екипиране влиза- Цинов, Боян от Пълдин и Веско от Бургас

17:15 Помощната група се прибра в базата.

17:40 Групите за кабела и лепеняците са на входа на пещерата.

18:50 Стефан Златев и Томи тръгват от входа на пещерата към базата.

19:10 Кабелджиите влизат в пещерата.

19:20 Влизат Влад и Любо с цел разпробиване на отвори за лепеняците. 

20:05 Стефан и Томи се прибраха в лагера.

20:15 Влиза групата за лепенето. Оказва се, че имат проблеми с пистолета за лепилото. Отказват се за този ден да поставят лепеняци.

21:30 Китен и Теодор тръгват обратно към базата.

23:00 Китен и Теодор се прибират в базата.

23:40 Зайзела и Уйнки са в зала “Темерут”

 07.02.2020г. (петък)

00:45 Екипиращата група излезе от пещерата.

01:30 Екипиращата група тръгва към базата.

02:45 Уйнки, Зайзела, Любо и Влад излизат от пещерата.

03:00 Екипиращата група се прибра в базата.

03:05 Уйнки, Зайзела, Любо и Влад тръгват към базата.

04:20 Уйнки, Зайзела, Любо и Влад се прибраха в базата.

План за петък и събота 07-08.02.2020г.

Планът е носилката да влезе от входа и да стигне до зала “Темерут”, където да се направи подземен лагер и след почивка да излезе обратно, но да се извлича хоризонтално. Травмите на влизане са “ЧМТ”, транспортира се с банка и абокад, а на излизане “фрактура на таз”.

Петък 07.02.2020г.

Дежурни база- Страйки, Джони, Плътния, Байзела, Колевски

Изграждане на подземен бивак- под земята ще спят Тошко (Гуньо), Васко (Сиренето), Теодор Кисимов, Томи от Полша, Магнус от Швеция, Колчаков, Дидо – лекар, Томи от Варна, Папи, Сашко от Пълдин, Жейно и Ду. Общо 12 човека.

Отговорник за организиране на багажа за лагера е Тео.

Техническа част.

Пещерата е разделена на пет участъка, като за всеки участък има група, която да го екипира със спасителен елемент.

Технически ръководител Папи.

Опис на елементите Ду

В носилката Томи от Варна

Медицински екип Дидо- докторът и Колчаков

1ви участък (до входа) Китен, Митко Кожухаров, Ивон

2ри участък Стефан Златев, Васко от Пълдин, Лазо

3ти участък Яна и Сашо Янев

4ти участък Сашко от Пълдин, Теодор Кисимов, Томи от Полша, Магнус

5ти участък Гуньо и Васко (сиренето)

Помощник с багажа Жейно

Носачи всички свободни, които не са били в пещерата предния ден.

Начало 11:30 -базата в Кипилово

12:20 Групи 4,5 и 2 тръгват от колите към пещерата, Весо им помага с багажа.

14:50 Групи 4,5 и част от втора са на входа на пещерата.

14:55 Тест на репитерната радиостанция, чрез която се препредават сигналите от пещерните телефони към радиостанциите.

15:00 Лазо тръгва обратно към базата.

15:05 Цялата 2ра група е на входа.

15:15 Васко (сиренето) влиза в дупката.

15:20 Гуньо влиза в дупката.

15:30 3та група са пред пещерата.

15:35 Носачите тръгват към базата.

16:00 Сашко от Пълдин и Томи от Полша влизат в дупката.

16:20 Теодор и Магнус влизат в пещерата.

16:25 2ра група влизат в пещерата.

16:35 Жейно влиза в пещерата.

16:50 Носачите се прибраха в базата.

17:00 3та група влизат в пещерата

17:50 4та група пробва комуникацията и започва с екипирането.

17:50 Кожухаров влиза в пещерата.

18:15 Китен влиза в пещерата.

18:20 Ивон влиза в пещерата.

18:20 Папи и Ду влизат в пещерата.

18:30 3та група започва работа по отвеса.

19:35 2ра група вече работят.

20:45 Зала “Темерут” има лагер.

21:10 Носилката влиза

22:30 Носилката при първа група.

23:00 Носилката при втора група.

23:50 Носилката при трета група.

събота 08.02.2020г.

00:15 1ва група излезе от пещерата.

00:30 Носилката тръгва по елемента на 3та група.

00:45 1ва група тръгва към базата

00:50 Носилката премина елемента на 3та група.

02:20 1ва група се прибра в базата.

02:45 Носилката е на пързалката в зала”Темерут”

02:50 2ра и 3та група излязоха от пещерата.

03:00 Носилката е в подземния лагер

03:35 2ра и 3та група тръгват към базата

04:50 2ра и 3та група се прибраха в базата.

Събота 08.02.2020г.

Технически ръководител Влад

В носилката Дидо- докторът

Придружаващ Колчаков

Разекипиране Жейно и Томи от Варна

Прибиране на кабела Папи

5ти екип Гуньо и Васко (сиренето)

4ти екип Сашко от Пълдин, Теодор Кисимов, Томи от Полша и Магнус

3ти екип Веско от Бургас, Бо от Пълдин, Зайзела и Уйнки

2ри екип Жоро Стайчев, Живко Генчев, Димо и Ченгето

1ви екип Китен,

Лепеняци Цинов и Кисимов след преминаване на носилката над 4ти участък.

09:00 Влад, Уйнки, Зайзела тръгват от базата към пещерата.

10:40 Група 3 и Влад пристигат на входа на пещерата.

10:50 Смяна на батериите на репитера, връзка с подземния лагер, закусват.

11:30 3та група влиза в пещерата.

11:40 2ра група пристига на входа на пещерата.

12:15 3та група е на елемента си.

12:30 Пламен Спилков влиза в пещерата с цел лепене на лепеняци. (С него влиза и приятелката му Алекс, без да е съобщено на базата)

12:35 Влад влиза в пещерата.

13:10 Носилката тръгва от подземния лагер.

13:50 Живко Генчев, Любо (ченгето), Стайчев, Калина и Виктор влизат в пещерата.

14:10 Носилката е в зала “Темерут”.

14:12 Първи екип е на входа и се подготвя да влиза.

14:40 Носилката тръгва от зала “Темерут”.

15:30 Носилката стига 4ти участък.

16:45 От базата към пещерата тръгват Яна, Лазо, Колевски, Стефчо, Пецата и Спас (последните двама са от Планинско спасяване -Пазарджик)

16:50 Китен влиза в пещерата.

16:50 Носилката е под елемента на 3ти участък.

17:15 Носилката тръгва по елемента на 3ти участък.

18:10 Проблеми с подземната комуникация.

18:30 Китен излиза да смени батериите на репитерната станция. Носилката е между 3ти и 2ри елемент.

18:44 Носилката е в началото на 2ри елемент.

18:50 Яна, Лазо, Колевски, Стефчо, Пецата и Спас са на входа на пещерата.

19:00 Китен влиза отново в пещерата.

19:40 Носилката тръгва по първи елемент.

21:15 Зайзела и Ченгето излязоха от пещерата.

21:20 Бо и Весо излязоха от пещерата.

21:30 Носилката е в палатката на входа.

21:45 Уйнки, Влад и Колчаков излязоха от пещерата.

22:00 Ивон, Томи от Полша, Магнус и Димо излязоха от пещерата.

22:25 Колевски, Ченгето и Ивон тръгват към базата.

22:30 Томи, Магнус и други тръгват към базата.

22:35 Папи и Гуньо излязоха от пещерата.

22:50 Стайчев, Калина и Виктор тръгват към базата.

23:00 Кожухаров и Ду тръгват към базата.

23:05 Зайзела и Васето (сиренето) пристигат в базата.

23:10 Бо, Папи, Живко, Гуньо и Жейно тръгват към базата.

23:30 Всички са извън дупката.

23:50 Всички тръгват към базата заедно с всичкия останал багаж.

неделя 09.02.2020г.

01:10 Всички са в базата.

КРАЙ

Забележките и изводите, които си направих аз, проблеми и възможни решения на някои от тях. (описани са основно негативите)

Организационни пропуски преди събитието: 

• липсваха няколко табели, които съществуват някъде, но не ги взех или напечатах наново, защото не прегледах купчинката други; (да ги изработим наново)
• липса на резервен план за базов лагер, независим от други хора; не бяхме готови, ако имаше проблем с настаняването в читалището;
• неуспеха да осигуря моторна шейна или всъдеход за тренировката; 
• липса на ключ за моторния трион, въпреки че имаше резервна верига и гориво-смазочни материали; (винаги да вземам целия комплект)
• липса на фотограф, който да заснеме цялото събитие;
• липса на хубава карта на пещерата.

Организация за разпределяне на задачите.

• Липса на ясни инструкции към дежурните и от там значителни пропуски по инструктиране на новопристигнали, непопълване на лични здравословни картони, лоша култура или липса на комуникация, лошо водене на дневник, пропуски свързани с превозването на хора, пропуски с отчитането на местоположението и движението на хората, пропуски в медицинската част и др.- (главния ръководител дава много ясни указания за целите, плановете и начините за изпълнение към всеки новодошъл и към заместниците си. Писменни инструкции. Тренировки в тази насока на всеки сбор. Тренировки с внезапна смяна на ръководителя. По-високи изисквания към воденето на дневника. )
• Липса на съгласуван план, особено в събота. (произтича от предната точка)
• Много добъро отчитане, чрез таблицата, но ниска култура за докладване на местоположението и действията. Липса на дежурни, защото ги пожалихме при температурите от -18 градуса, от там дойдоха и проблемите с влизането на хора в пещерата, които не са се обадили, че са вътре. (В таблицата може да се вписва часът на действието в първото квадратче, а не само знак. Повече тренировки за по-висока култура за докладване на действията си, което ще  доведе до по-добра координация на всички нива. Задължителен пропусквателен пост на входа на дупката.) 

Екипировка

• Имаше много хора, не достатъчно подготвени за зимната планина, може би и аз ги подведох с поста си, че най-вероятно снегоходки няма да са нужни. Някои хора нямаха дори гети. (Съдбата е благосклонна към подготвените!)

• Липса на достатъчно екипировка на някои места в пещерата, много често срещано събитие при провеждане на акции. (Евентуално създаване на група от 2 ма човека, които да носят две допълнителни торби с инвентар и да се дава, където е необходимо.)

• Подобряване на лична екипировка за движение, спасяване и бивачна. (При добра екипировка, усилията са по-малки, умората е по-малка, в лагера не ни е студено и си почиваме по-пълноценно.)

• Недостатъчно познаване на репитера “майка”, което доведе до това, че два пъти пещерата остана без комуникация с външния свят, заради “паднали” батерии. (Репитерът се държи на топло или му се сменят често батериите, през 6-7 часа.)

Физическа и психическа подготовка и почивки.

• Повечето хора бяха физически и психически добре подготвени, най-често това бяха по-добре екипираните. Все пак имаше и хора които се изтощиха значително, което може да доведе до прибързване и “претупване” на детайлите. За съжаление нямахме достатъчно човешки ресурси за по-дълги почивки. (Подобряване чрез индивидуална подготовка- по-често ходене в планината и по пещери. За големите акции са нужни много хора, дори само за носене на багаж- по-широко сътрудничество на “Пещерно спасяване” с други организации и пещерняците, които не са спасители.)
• Допускане на външни хора, не участващи в акцията, в пещерата, което довежда до допълнително удължаване на времето за провеждане на акцията и допълнителни грижи за тях; (не се допускат хора, които не са участници в акцията)

Логистични проблеми.

• Липсата на достатъчно хора или техника, които да помогнат с багажа.
• Струпване на багаж в пещерата и бързото му пренасяне напред, дори личен или необходим за други цели.
• Липсата на достатъчно чиста вода за пиене.

Организация на техническите задачи.

Разпределение на задачите

• Първият влязъл екип може да разпредели участъците и да постави ламинирани карти, както и направихме, но поради проблеми с маркера не се отбелязаха точните места на местоположението на картата.- (Използват се водоустойчиви маркери, които могат да пишат върху ламинираната карта.)
• Технически ръководител и определяне на екипите.- (При избора на технически ръководител, той трябва активно да участва в разпределението на предоставените му хората и задачите им.)
• Липсата на водене, на подробен дневник под земята или достатъчна комуникация с дежурния в базата. Липса на подробно описание на протичане на акцията.
• Не заявих ясно кой за какво е отговорен и след приключване на акцията разбрах, че това е създало напрежения. (За гладко протичане, всеки трябва да знае кой за какво е отговорник, а отговорника да е обяснил цялата идея на хората си!) 

Технически пропуски и възможни подобрения.

• Няколко груби грешки при екипиране на системите за движение. Липса на дублиращо или подвеждане.
• Дълги участъци без прехвърляне в системите за движение, които забавят протичането на цялата акция.
• Лошо придвижване на хората- не поглеждане на положението на въжета и планки след преминаване на закрепване.
• Основни грешки при изграждане на ринг. – грешен възел, ненатоварени или дълги рамена на ринга.
• Неподходящи места за изграждане на спасителен елемент.
• Неподходящи спасителни елементи.
• Много дълги участъци в които комуникацията между осигуряващ и носилка се губи. Липса на радиостанции в големите отвеси. (Междинен пост за препредаване на командите.)
• При две спасителни въжета, объркване на команди- (Възможно решение е да са ползват въжета с различни цветове, ако не е много кално.)
• Липсата на готовност веднага да се премине от извличане към спускане или обратно. (Тренировки в тази насока по време на сборовете)
• Липса на достатъчно тренировки за спасяване в хоризонтално положение на носилката и придружителя и, което се отразява на подбора на места и избора на правилни спасителни елементи.

Придружаване на носилката.

• Придружаването  изисква постоянно прилагане на сила за повдигане или корекции, отделно е грижата и вниманието за пострадалия, това изисква постоянни усилия от придружаващия. (Повече тренировки в тази насока, както и повече хора с по-задълбочени медицински познания, които да се сменят в придружаването.)
• При евентуални усложнения със състоянието на пострадал ще бъде изключително трудно да му се окаже адекватна помощ. Изводите които аз направих за себе си относно придружаването са:

1. Носилката трябва да има възможност за бързи и лесни маневри от хоризонтала към вертикала. 
2. При евентуално повръщане, възможност за бърза промяна на положението на носилката така, че пострадалия да не аспирира повърнатото.
3. Придружителя се грижи само за комфорта и контрола на състоянието на пострадалия. Най-добре придружителят да е лекар, като той не участва в нищо силово а пази силите си за дългото движение с носилката и оказване на медицинска помощ.
4. Придружителят бива изтеглян или спускан заедно с носилката, по този начин може да окаже помощ най-бързо и умората настъпва най-бавно. 
5. Придружителят ползва въжени осигурителни ремъци за по лесно позициониране до носилката. Лентовите такива не могат да се ползват със самохвати и устройства. 
6. Носилката има и едно късо въженце за закачане на придружителя до носилката.

Медицински и имобилизация.

• Според травмата се прави всичко възможно за стабилна имобилизация и щадящ транспорт в правилното положение без значение колко усилия ще коства това на спасителите.
• Оказването на спешна помощ във висяща носилка е изключително трудно, най-малкото заради медицинския инвентар и неговото местоположение в някоя торба. (Разработване на система за оказване на помощ на пострадал по време на транспорт с въжета.)
• Банките с разтвор изискват специално внимание. (Повече тренировки в тази сфера.)

Носилка.

• Носилката трябва да има значителни подобрения, за да отговори на по-високите изисквания.

Дебрифинг.

Неправилно изпълнен дебрифинг. Дебрифингът беше направен набързо късно вечерта, на много хора им се спеше и не искаха да кажат нищо. 

Навярно има още десетки забележки, но аз се сетих за тези. 

Благодаря на всички отзовали се на тренировката!

Надявам се, че освен тренировка в това начинание всеки от нас е понаучил нещо за спасяването или за себе си. Ще се радвам, ако освен като работа, сте се забавлявали, което всъщност е много важно за мотивацията ни и продължаването на спасителните традиции в страната ни.

Иво Колчаков